Стихове - Мира Дойчинова

Надежда

Добър ден. Имам едно оплакване –
(направо си е жива рекламация) –
след цяла вечност напразно очакване,
връщам Надеждата – за реанимация.
Не подлежи на замяна? А в склада?
Дали няма нещо бракувано?
Иззето е всичко? Е, браво!
Безнадеждните едва съществуваме...
С кого разговарям, прощавайте?
Ооо, май съм объркала номера...
Не търсех Бог, извинявайте,
а само Човещината у хората...
Сега ще затварям, че имам работа.
И да доставите скоро Надежда.
Моята едва диша, но... Карай.
Ще се понасяме още, изглежда...



Вяра

Пак съм аз. Добър ден.
Да, за Надеждата съм наясно.
А малко Вяра? „Под щанда”? За мен?
И Вярата свърши? Прекрасно...
Кога ще получавате стока?
Сега сте в ревизия? Извинете.
Изведнъж загорча ми живота
и рекох да звънна... Простете.
Не, в Господ не умея да вярвам.
Ама пак ли сте Вие?!? Чудесно...
Добре съм. Не се оплаквам.
Но с вяра се диша по-лесно...
Е, как така какво ще я правя?
Светът е объркан до лудост!
И нищо вече не ми остава,
освен да повярвам във чудо...
Това е всичко. Затварям.
И на мен ми беше приятно.
Скоро да докарате Вяра,
че си искам живота обратно.



Любов

Да, аз съм. Звънях ви наскоро –
за Надежда и Вяра да питам...
Не, с Господ не ми се говори.
Летя. Или поне се опитвам...
А криле случайно да имате?
Само за ангели? Логично.
Даже със връзки се взимат?
Ех, и там като тука. Типично...
Извинете, нещо не ви чувам.
Любов сте докарали? Боже!
Любовта дали се купува?!?
Няма как! Няма начин! Не може!!!
Със Надеждата даже да кретаме,
а пък Вярата хич да я няма,
от Любов е направен човека,
и със обич закърмен е само!
Сега не желая промоции.
Имам си едно съществуване,
и с Любов ще си уча уроците,
колкото мога. Дочуване.



Мъдрост.....?

Поуката до болка ми е ясна:
Животът ще залязва, ще изгрява...
Но в този свят, тъй хванал ме натясно,
аз имам опции да оцелявам –
Надеждата покълва в малко зрънце,
със Вяра и сълзи ще я поливам,
Любов ще я прегърне – сякаш слънце!...
И пак вървя...към себе си...щастлива...
Но тука някой вече се досеща –
звънях четвърти път на Господ,
че трябваше да го помоля нещо –
парченце Мъдрост ...Толкова е просто –
Животът ще изгрява и залязва
до края на безкрайните Вселени...
Поисках Мъдрост, а какво излезе?!?
Получих пратка с етикет: Търпение...
..............
Поуката до болка ми е ясна –
Животът не е спешен случай!
Да, честичко улавя ме натясно,
но само, за да ме научи...


Мира Дойчинова - irini

ИЗТОЧНИК: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=666347436711280&set=a.202578873088141.53058.100000080882763&type=1&theater

Хора сме, а не машинна стока

В този свят да сбъркаш е човешко,
щом живееш, срещаш се с греха.
Само, дъще, нека тези грехове
бъдат от богатство на духа.

Искай всичко – не е там бедата.
Нищо да не искаш, туй е смърт.
Често дълго дирим в тъмнината
верния, единствения път.

Но откриеш ли – не се отбивай.
Майка си за помощ не търси.
Искам много чиста и красива
във труда и в любовта да си.

Може да те мамят най-горчивo,
трудно ще е, но... ще издържиш.
Лошо е да любиш пресметливо,
да таиш в сърцето си лъжи.
   
Не бъди с виновните жестока,
щом виновна си – признай защо.
Хора сме, а не машинна стока,
не играчка – а живот е то.

Юлия Друнина

ИЗТОЧНИК:  http://www.facebook.com/photo.php?fbid=550643674968349&set=a.133559756676745.16097.100000681646221&type=1&theater

За майката родила женска рожба

От тоя дом когато си отида
лампата ще спре да свети...

Моят образ вече ще се вижда
само в пожълтелите портрети.
Кафето си сама ще пиеш, мамо,
а то езика ти без жал ще пари!
И ще преглъщаш залъка си бавно,
връщайки се в спомените стари.
Аз няма да си идвам, изморена
от детски лудории и игри...
Но ти винаги ще чакаш притаена
на вратата вечер да се позвъни.
Няма нощем сън да те спохожда,
загрижена ще чакаш утринта.
За майката, родила женска рожба,
съдбата отредила е така.
Най-свидното, което е създала,
прекрачва прага, за да отлети...

Със този дом когато се разделям -
не лампата, а слънцето ще изгори!

Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=455212497865336&set=a.149428411777081.41035.149425675110688&type=1&ref=nf

Цената на короната

(На дъщеря ми 2)

Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.

Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.

 

Пред стар човек водата се не гази,
на младия - ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай...

Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.

Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо -
ще падне като Троя твойто царство.

Короната в калта ще се търколи...
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!

Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=458385224214730&set=a.149428411777081.41035.149425675110688&type=1&ref=nf

На дъщеря ми

Не те родих отмяна да ми бъдеш
(напук на всички бабини заръки).
Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш.
Ще имаш свои радости и мъки.

Ти няма да повториш мойта есен
и мойто лято няма да те блазни.
(Да вярвам, че ще пееш чужди песни,
надежди са лъжливи и напразни.)

Не мога да те скрия във дланта си -
там винаги уютно да те пазя.
Така ще пропилееш младостта си,
а аз за цял живот ще се намразя.

Та ти си птица! Как ще те задържам?!
Единствено крила ще ти предложа.
Със тях понякога да се завръщаш,
за да изваждам от гърба ти ножа...

Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=454798944573358&set=a.149428411777081.41035.149425675110688&type=1&ref=nf

Можеш ли да бъдеш? Поне опитай...

Бъди достатъчно силен,
за да се срещаш със света всеки ден...

Бъди достатъчно слаб,
за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам...

Бъди щедър и великодушен
към онези, които се нуждаят от твоята помощ...

Бъди пестелив,
когато задоволяваш нуждите си...

Бъди достатъчно мъдър,
за да знаеш, че ти не познаваш всичко...

Бъди достатъчно глупав,
за да вярваш, че съществуват чудеса...

Бъди готов да споделиш
своите вълнения и радости...

Бъди готов да споделиш
и своята скръб с другите...

Бъди лидер,
когато виждаш пътя, който другите са загубили...

Бъди готов да последваш другите,
когато ти стоиш в неопределеност...

Бъди първият, който
поздравява опонента си с успеха...

Бъди последният,
който критикува колегата, допуснал грешка...

Бъди уверен, че не си се превил,
ако си се спънал, правейки поредната стъпка...

Бъди уверен в своята крайна цел,
за да не тръгнеш по неправилния път...

Бъди...
Просто бъди!

Можеш ли да бъдеш?
Поне опитай...





Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=195619737249219&set=a.146573842153809.44487.146008562210337&type=1&theater
из: mislite.eu