За майката родила женска рожба

От тоя дом когато си отида
лампата ще спре да свети...

Моят образ вече ще се вижда
само в пожълтелите портрети.
Кафето си сама ще пиеш, мамо,
а то езика ти без жал ще пари!
И ще преглъщаш залъка си бавно,
връщайки се в спомените стари.
Аз няма да си идвам, изморена
от детски лудории и игри...
Но ти винаги ще чакаш притаена
на вратата вечер да се позвъни.
Няма нощем сън да те спохожда,
загрижена ще чакаш утринта.
За майката, родила женска рожба,
съдбата отредила е така.
Най-свидното, което е създала,
прекрачва прага, за да отлети...

Със този дом когато се разделям -
не лампата, а слънцето ще изгори!

Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=455212497865336&set=a.149428411777081.41035.149425675110688&type=1&ref=nf