Подаръците на Дядо Коледа
Дядо
Коледа пиеше билков чай и с досада гледаше през прозореца. Снегът и
тази година не беше много, а това определено го дразнеше. Според
прогнозите, до вечерта щеше да завали и натрупа пухкав сняг, но
проклетите синоптици, често не познаваха.
-Дядо Коледа, имаш ли нужда от нещо?- показа се на вратата Снежанка.
-Само от сняг, но това не зависи от мен.- тъжно промърмори Дядо Коледа.-
Довечера е най-важният ден в годината, а сняг няма. Ще изглеждам
смешно, носейки се с шейна в небето, а на земята снегът не стига и за
един снежен човек. Така и така си тук, я отскочи до работилницата и
провери как върви товаренето на подаръците. Не искам и тази година да
пропуснем някое дете.
-Ами аз....- смути се Снежанка.- Аз исках да ти кажа нещо за довечера,
но не зная как ще го приемеш. Не ми се иска, да ти развалям
настроението, но така и така ще разбереш. Та.... Та за довечера.... За
Коледа.... Тази година няма да има Коледа! Всичко пропадна!
-Хо-хо-хо!- засмя се Дядо Коледа.- Шегуваш се, Снежанке! Всяка година го
правиш, но този път старецът няма да се върже! Какво ще ме лъжеш тази
година? Миналата ме излъга, че Рудолф е болен. Поминалата, пък бяха
откраднали шейната. Какво ще е тази година?
-Няма да те лъжа, Дядо Коледа!- промълви тъжно Снежанка.- Не ми е до
лъжи и шеги. Тази година Коледа няма да има. Няма да има подаръци и
весели деца, няма да има шейна с елени и един добър старец, носеща се в
небето.
-Снежанке, престани!- тропна по масата Дядо Коледа.- Плашиш ме! Веднага
казвай какво е станало! Защо няма да има подаръци, шейна с елени и
Коледа! Ако се е случило нещо, има време да се оправи. Остават няколко
часа, а досега никога не сме се проваляли.
-Този път нищо няма да ни спаси! -разплака се Снежанка.- Просто няма
какво да направим. Подаръците вече ги няма, шейната също и дори елените.
Днес дойдоха от банката и описаха всичко. Не оставиха нищо. Подаръците,
шейната с елените и работилницата вече не са наша собственост.
Отмъкнаха дори празничния ти костюм и шапката с пискюла.
-Хванах те, Снежанке!- засмя се Дядо Коледа.- Лъжеш и те хванах! Какви
банки, бе чадо? Тук такива неща никога не е имало и няма да има.
-Не лъжа! Беше така, до тази година.- изчерви се Снежанка.- Само че,
кризата удари и нас. Вярно, че повечето неща си правим сами, но някои
суровини за играчките се наложи да закупим. Взехме изгоден заем и нямаше
да разбереш нищо, но банката вдигнала лихвата тройно. Освен това ,
когато подписвахме договора, нищо не казаха за таксите за обслужване, а
се оказа, че са по-големи от лихвата. Вчера дойдоха и запечатаха
работилницата. Подаръците, шейната и елените, щели да продават на търг, а
костюма ти, щели да дарят на социално слабите.
-Стой! Не казвай нито дума повече! Как така са взели всичко и вие сте им позволили? Лъжеш, Снежанке!
-Не лъжа! Джуджетата опитаха да спрат изпълнителите. И елфите и горските
феи опитаха. Само че, сега са в ареста. Възпрепятстване на правосъдието
плюс опит за уронване на престижа на банковата система.
-Така.... Банките значи..... Коледа няма да има.... Ама не може така!-
ядоса се Дядо Коледа. - Коледа ще има както всяка година! Независимо от
всичко! Хиляда години не съм пропускал Коледа. Няма да се дам! Снежанке,
дай стария костюм! Вярно, че е скъсан и избелял, но ще свърши работа.
-Но, само костюм не стига.- проплака Снежанка.- За Коледа, трябва шейна с
елени и чувал с подаръци. Много подаръци, за да стигнат за всички деца
на земята.
-Нищо не разбираш!- засмя се Дядо Коледа.- Коледата, не е в костюма ми, в
шейната и елените. Коледа не е и в подаръците! Най-малко в подаръците!
Коледа е в надеждата и в това да дариш нещо на другите, но никъде не е
казано, че подаръкът трябва да е материален. Давай костюма и ботушите,
че тази година без шейната, ще съм доста по-бавен!
След минута Дядо Коледа изскочи от къщичката си. Махна с ръка на Снежанка и полетя над земята.
-Хо-хо-хо! - прогърмя от високо гласът му.- Ще се справя и без шейната, напук на всички, които не искат да има Коледа! Хо-хо-хо!
Скоро Дядо Коледа видя в далечината светлините на първия град. Тогава
малко се стресна, защото изпита съмнение в това, което правеше. Ами ако
грешеше? Ами ако Коледа за хората беше само в подаръците?
Коледните светлини примигваха, рисувайки чудни фигури, а музиката се
чуваше надалеч. Долу малки и големи празнуваха, веселяха се и крещяха с
пълна сила.
Дядо Коледа въздъхна и се спусна на земята. Пристъпи неуверено към
първия дом, но се спря на вратата. Съмненията пак го обзеха и поиска да
избяга, но невидима сила го задържа на място.
Познаваше тази сила, която винаги се появяваше в моменти, когато нещо не
беше наред. Идваше, оправяше нещата и изчезваше, без да остави дори
следа. Само че, какво можеше да направи тя днес? Какво? Нима можеше да
накара хората да си спомнят, че Коледа не е само в подаръците? Нима
можеше, да ги накара да помислят за някой друг в тази нощ?
Нямаше как да узнае това, преди да почука на вратата. На тази врата и на
още милиарди, пръснати по цялата земя. Нямаше друг начин.
Дядо Коледа пое въздух, оправи гънките на стария костюм и почука на
вратата. Знаеше, че има какво да подари на другите, въпреки че чувала му
беше празен.


