За майката родила женска рожба

От тоя дом когато си отида
лампата ще спре да свети...

Моят образ вече ще се вижда
само в пожълтелите портрети.
Кафето си сама ще пиеш, мамо,
а то езика ти без жал ще пари!
И ще преглъщаш залъка си бавно,
връщайки се в спомените стари.
Аз няма да си идвам, изморена
от детски лудории и игри...
Но ти винаги ще чакаш притаена
на вратата вечер да се позвъни.
Няма нощем сън да те спохожда,
загрижена ще чакаш утринта.
За майката, родила женска рожба,
съдбата отредила е така.
Най-свидното, което е създала,
прекрачва прага, за да отлети...

Със този дом когато се разделям -
не лампата, а слънцето ще изгори!

Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=455212497865336&set=a.149428411777081.41035.149425675110688&type=1&ref=nf

Цената на короната

(На дъщеря ми 2)

Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.

Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.

 

Пред стар човек водата се не гази,
на младия - ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай...

Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.

Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо -
ще падне като Троя твойто царство.

Короната в калта ще се търколи...
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!

Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=458385224214730&set=a.149428411777081.41035.149425675110688&type=1&ref=nf

На дъщеря ми

Не те родих отмяна да ми бъдеш
(напук на всички бабини заръки).
Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш.
Ще имаш свои радости и мъки.

Ти няма да повториш мойта есен
и мойто лято няма да те блазни.
(Да вярвам, че ще пееш чужди песни,
надежди са лъжливи и напразни.)

Не мога да те скрия във дланта си -
там винаги уютно да те пазя.
Така ще пропилееш младостта си,
а аз за цял живот ще се намразя.

Та ти си птица! Как ще те задържам?!
Единствено крила ще ти предложа.
Със тях понякога да се завръщаш,
за да изваждам от гърба ти ножа...

Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=454798944573358&set=a.149428411777081.41035.149425675110688&type=1&ref=nf

Можеш ли да бъдеш? Поне опитай...

Бъди достатъчно силен,
за да се срещаш със света всеки ден...

Бъди достатъчно слаб,
за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам...

Бъди щедър и великодушен
към онези, които се нуждаят от твоята помощ...

Бъди пестелив,
когато задоволяваш нуждите си...

Бъди достатъчно мъдър,
за да знаеш, че ти не познаваш всичко...

Бъди достатъчно глупав,
за да вярваш, че съществуват чудеса...

Бъди готов да споделиш
своите вълнения и радости...

Бъди готов да споделиш
и своята скръб с другите...

Бъди лидер,
когато виждаш пътя, който другите са загубили...

Бъди готов да последваш другите,
когато ти стоиш в неопределеност...

Бъди първият, който
поздравява опонента си с успеха...

Бъди последният,
който критикува колегата, допуснал грешка...

Бъди уверен, че не си се превил,
ако си се спънал, правейки поредната стъпка...

Бъди уверен в своята крайна цел,
за да не тръгнеш по неправилния път...

Бъди...
Просто бъди!

Можеш ли да бъдеш?
Поне опитай...





Източник: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=195619737249219&set=a.146573842153809.44487.146008562210337&type=1&theater
из: mislite.eu