Стихове - Мира Дойчинова

Надежда

Добър ден. Имам едно оплакване –
(направо си е жива рекламация) –
след цяла вечност напразно очакване,
връщам Надеждата – за реанимация.
Не подлежи на замяна? А в склада?
Дали няма нещо бракувано?
Иззето е всичко? Е, браво!
Безнадеждните едва съществуваме...
С кого разговарям, прощавайте?
Ооо, май съм объркала номера...
Не търсех Бог, извинявайте,
а само Човещината у хората...
Сега ще затварям, че имам работа.
И да доставите скоро Надежда.
Моята едва диша, но... Карай.
Ще се понасяме още, изглежда...



Вяра

Пак съм аз. Добър ден.
Да, за Надеждата съм наясно.
А малко Вяра? „Под щанда”? За мен?
И Вярата свърши? Прекрасно...
Кога ще получавате стока?
Сега сте в ревизия? Извинете.
Изведнъж загорча ми живота
и рекох да звънна... Простете.
Не, в Господ не умея да вярвам.
Ама пак ли сте Вие?!? Чудесно...
Добре съм. Не се оплаквам.
Но с вяра се диша по-лесно...
Е, как така какво ще я правя?
Светът е объркан до лудост!
И нищо вече не ми остава,
освен да повярвам във чудо...
Това е всичко. Затварям.
И на мен ми беше приятно.
Скоро да докарате Вяра,
че си искам живота обратно.



Любов

Да, аз съм. Звънях ви наскоро –
за Надежда и Вяра да питам...
Не, с Господ не ми се говори.
Летя. Или поне се опитвам...
А криле случайно да имате?
Само за ангели? Логично.
Даже със връзки се взимат?
Ех, и там като тука. Типично...
Извинете, нещо не ви чувам.
Любов сте докарали? Боже!
Любовта дали се купува?!?
Няма как! Няма начин! Не може!!!
Със Надеждата даже да кретаме,
а пък Вярата хич да я няма,
от Любов е направен човека,
и със обич закърмен е само!
Сега не желая промоции.
Имам си едно съществуване,
и с Любов ще си уча уроците,
колкото мога. Дочуване.



Мъдрост.....?

Поуката до болка ми е ясна:
Животът ще залязва, ще изгрява...
Но в този свят, тъй хванал ме натясно,
аз имам опции да оцелявам –
Надеждата покълва в малко зрънце,
със Вяра и сълзи ще я поливам,
Любов ще я прегърне – сякаш слънце!...
И пак вървя...към себе си...щастлива...
Но тука някой вече се досеща –
звънях четвърти път на Господ,
че трябваше да го помоля нещо –
парченце Мъдрост ...Толкова е просто –
Животът ще изгрява и залязва
до края на безкрайните Вселени...
Поисках Мъдрост, а какво излезе?!?
Получих пратка с етикет: Търпение...
..............
Поуката до болка ми е ясна –
Животът не е спешен случай!
Да, честичко улавя ме натясно,
но само, за да ме научи...


Мира Дойчинова - irini

ИЗТОЧНИК: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=666347436711280&set=a.202578873088141.53058.100000080882763&type=1&theater